Когато думите са по-малко, децата слушат повече

Мама не спира да нарежда. От сутрин до вечер отговаря на въпроси, раздава команди, препоръки, напътствия и съвети. Понякога се кара, понякога често. Рядко вика. Но когато се случи, гърлото ѝ е като разпрано, защото мама има много нисък глас и трудно говори високо, какво остава да вика.

"Написа ли си домашните? Ще закъснееш за училище. Това легло не е оправено."

"Дънките ти са мръсни. Не, не може да излезеш навън по суичър. Два градуса е."

"Непрекъснато дразниш сестра ти, затова не иска да стои при теб. Моля ви се, отидете да крещите в другата стая! Ами как ще си намериш роклята, като гардеробът ти не е оправян от миналата година?!"

"Сигурна съм, че не си дебела. В пети клас си и тежиш едва 32 килограма. Качила си само един килограм за една година. Не, не е много. И на ръст си дръпнала. Имаш дебели бутчета, казваш? Къде са? Не ги виждам. Остави кантара. Застани пред огледалото и ми кажи, харесваш ли се? Щом се харесваш, всичко е наред. Важни са пропорциите. Да, сигурна съм, че мускулите тежат повече от мазнините…"

"Можеш да пиеш вода от трите шишета едновременно, но ти давам да изядеш само един бонбон. Добре, поплачи си малко, но бонбоните няма да станат повече."

"Няма да даваш на момчетата в детската да те скубят. Кучето взе бибата на Ава, защото Ава е голяма и вече няма нужда от нея. Не, не я е взело това куче. Друго беше, не му се карай на това."

"Разбирам, че искаш да си легнеш с пантофите и шапката, но с тях няма да ти е удобно да спиш. Хайде да ги свалим…"

Само немият завижда на многословния. Хиляди всекидневни микро и макро проблеми за обсъждене. Толкова много думи… Какво разхищение на време и енергия.

А на мама никак не ѝ се говори. Писнало ѝ е да обяснява по сто пъти едно и също нещо, да казва какво и как трябва да се прави.

Мама иска да не обяснява

Иска да каже един-единствен път мило и внимателно и просто да бъде чута и разбрана. Но почти никога не се случва. Мама често си мечтае, ако може така само за един-два дни да помълчи, да си вземе отпуск за гласа.

Един ден мама се буди без глас. Мисли си… Ларингит някакъв. Ще мине. Вчера говорих много на лекцията… Но дните си вървят, стават седмици – една, две, три, четири, а гласът ѝ не се възстановява. Мама говори едва-едва. И мама отива на специалист по гласови нарушения, фониатър се казва.

И той: „Имате певчески възел на лявата гласна струна. Все още е малък. На за да не се стига до операция, ще се наложи да говорите по-малко емоционално и в никакъв случай високо. Трябва да си щадите гласа. А ако ще продължавате да водите лекции, отидете при вокален специалист, който да ви научи да използвате гласа си правилно.“ 

А така сега! Оказва се, че цял живот мама е използвала гласа си неправилно, без дори да подозира. Някой трябвало да те научи… И на стари години мама тръгва на логопед заедно с тригодишната си дъщеря.

„Да не говоря емоционално, казвате. По-равно така и без патос… Как да се случи това с едно малко проговарящо дете и с друго в предпубертет? Кажете! Как да го постигна?“

„Ами, вижте, за да ви се възстанови гласът и за да избегнете операцията, в продължение на един месец трябва да говорите не повече от 15 минути на ден и то, разделено на 3х5 минути. И така евентуално новообразуваният възел може да изчезне. През това време ще ви научим на някои техники.“

Да говоря само по 15 минути на ден?! Прекрасно, жестоко, страхотно, невероятно, но как точно да го постигна?!

И мама се прибира вкъщи и обявява: Не трябва да говоря до края на месеца, защото така и така. 

Децата уж разбират, но въпросите не спират да валят. Първия ден е много трудно. Но мама е решена на всичко, за да не загуби гласа си. А мълчанието е чиста форма медитация. Да знаете само каква приятна тишина настава…

На втория ден е малко по-лесно. Децата свикват да задават въпроси само във връзка с неотложни нужди. Стават по-самостоятелни и организирани, учат се да вземат решения и да ги привеждат в действие.

Мълчанието на мама е възпитателно

Когато думите са по-малко, децата слушат повече. А когато се налага, мама поглежда строго. И това е отговор. Макар и без думи. Мама се учи да използва жестове. И разбира колко много излишни думи е изговаряла досега. С колко по-малко обяснения може да мине денят.

По-малко думи е равно на повече спокойствие. Защото имаме две уши и само една уста, та повече да слушаме и по-малко да говорим. И, както казва Чудомир, каква прятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което добре са премислили.

Ралица Найденова

Тя е филолог по образование и графичен дизайнер по професия, автор и съмишлник на проекта „Пощенска кутя за приказки“. И създател на интерактивната книга за деца „Приключенията на принцеса Точица“, майка на две дъщери, която се опитва да не се превърне в скучен възрастен.